Татуиран е последния ден на юли
По тялото му са знаците на предстояща тъгa
Защото вече усещам края на вечното лято

Тук
Почти в тропиците
Е странно, когато говориш
Само по спомени
Затова всеки си носи
Книжка със законите

Понякога четем заедно
Но рядко сме организирани
Рядко се захващаме на работа
Защото ни се спи

А в сънищата ни се връщаме
Месец назад, когато чакахме слънцето
Да изгрее зад строящите се сгради
И мислехме за бъдещето

Ето го – дойде
Завърза ни с коланите си
И ни остави да чакаме
Да ни нахрани

А на нас ни писна
Да стоим и да остаряваме
Без да се замисляме
Какво сме оставили

Писна ни
Да се надяваме
Че някой ден ще имаме награди

Писна ни да падаме

***

Татуиран е последния ден на юли
И вече не се харесва изрисуван
Гмурка се във залива
Потъва
Дава път на другите, които са останали

31.07.2006