31.05.2008 г., 12:49 ч.

Таз болка проклета... 

  Поезия » Бели стихове
667 0 3
Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме
възкръсна от смъртта
и ти си този, който ме
събуди от съня...
Помогни ми, братко! Само, ако знаеш как боли, с всяка изминала крачка още и още тая ужасна болка се впива в туй сърце горещо. Помогни!
И този път от нищото
ме съживи,
и този път онези думи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Предложения
: ??:??