Завръщаш се! - Разкаян и самотен.
С едно почти изпразнено сърце...
Но този дом е прашен като спомен.
Към кой протягаш своите ръце?
Към тази ли, която изтъргува
за няколко безчувствени жени?
(Раздялата докара я до лудост!
Теб виждаше с затворени очи...)
Към тази ли, която разсъблече
пред жадна за разпятие тълпа?
(Сърцето и отдавна се държеше
на косъм, на прашинка от смъртта.) ...