Patrizzia (Надежда Ангелова)
2288 18249
16.07.2022 г., 21:27 ч.  

Тази луда глава – да е с пепел посипана 

  Поезия » Любовна
319 4 8

Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.

 

Тази луда глава – да е с пепел посипана,
знам, че няма покорно пред нищото да се смири,
въглен има в сърцето ми – пари при пипане
и ще пламне пожар – по-красив от зората дори.

 

Знам каква съм, че в зъби държа тази синята,
от небето по-синя корава балканска душа,
с присмех болката гоня, дори и когато греша...
И сред лято в дома ни те чака камината.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??