Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика
шепнат прочуствено мило на вятъра.
Този немирник от вечното скитане
днес е смирен, ненамерил си работа.
Ляга – така – на перваза, в саксиите.
Кротко наднича замислен в пердетата.
Този ми вятър прилича на ничий,
иска да спи и сънува лалета. ...