11.03.2006 г., 21:58 ч.

Тази нощ 

  Поезия
578 0 5

Тази нощ,
мразех душата си,горяща..
Как така намразих себе си?
Звездите ме гледаха,
тъгуваха за мен,а аз им се изсмях.
Небето не искаше да ме приеме.
Тази нощ,коя бях?
Бях ли себе си или роди се другата,
която в мен е дремела?
Душата ми гореше и крещеше
а аз я гледах отстрани
безучастна и някак чужда.
Не съм ли аз душата си,
и не крещях ли аз?
Защо във тази нощ
игубих толкова много?






© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрена си,да, и това е хубавото в стиха ти. Пиши, Джейн, ако можеш мисли за формата, но не се оставяй тя да те води, защото ще изгубиш искреността си!
  • Толкова мога.Това е което успях,да бъда поне искрена...
  • браво!Адмирации...
  • Да така е и не само това ,а много мои неща.
    Разбирам че е така,бих искала наистина всичко
    да си прегледам.А на теб ти благодаря много!
  • Това е ,че надежда винаги има,колкото и да е трудна ноща
Предложения
: ??:??