Тази нощ те отрекох до болка,
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира,
щом очите се давят в сълзи.
Който дните през Ада провира,
стига само напред да върви.
Тази нощ си оголих душата
(имах нужда да бъда сама ).
Тъмен облак затули луната.
И, навярно, тя само разбра, ...