ТАЗИ НОЩ
Помниш ли, когато ме прегърна?
Помниш ли – светът се завъртя?
Как онзи миг живота ни обърна –
след първата целувка вечерта.
Щастливи бяхме тази нощ със тебе.
На сутринта събудих се жена.
И любовта тъй силно ни обсеби,
че ни облече щедро в светлина.
Кой докосва струните любовни –
дали до днеска някой е открил?
А чувствата ни силни и свободни –
за тази нощ ревниво кой е крил?
И ето – твоя пожелах да стана
и подарих ти своята свобода.
Прекрасно бе до тебе да застана
и с радост да посрещна утринта!
© Стойна Димова Всички права запазени