Тази нощ звездите са се скрили...
не от свян или от самота.
Небето тъмно крие свойте печали
от срам, че загубили сме човечността.
Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове.
Заровили глави в пясъците сухи... ние
прикриваме нечии лъжи.
Звезди... къде са? Някъде в чужбина може би.
А тука само тихите, свитите останахме...
да пазим родните места.
А дали децата ще се върнат!?
Не знам... Надеждата отдавна е тъга.