Тази раздяла е като мъничка смърт

21.08.2006 г., 23:52 ч.

Поезия

924 1 2

Тази раздяла е като мъничка смърт
Весела Кънчева

Ние се срещнахме през лятото,
твоите големи и топли очи ме плениха,
и аз се влюбих в тях...

Но дните отминаха бързо,
и дойде мигът на раздялата.
А тази раздяла е като мъничка смърт...

Стояхме в метрото безмълвни,
в очакване на влака, който ще ни раздели...
Искахме да отдалечим мига на раздялата...

Но ето го, идва, тракат неумолимо колелата,
влакът, който може би ни разделя за винаги...
Осъзнавам, че тази раздяла е като мъничка смърт...

Ти тръгваш и аз не мога да те спра,
влакът тръгва и бързо те отдалачава от мен...
Чувствам,че дъхът ми спира, а сърцето боли...

Без да се обръщам назад-тръгвам нагоре,
по-бързо да изляза на въздух,на въздух.
Тази раздяла за мен е като мъничка смърт...

03.10.2005
София

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси (Весела Кънчева)

2006-08-22T20:55:21+03:00

Ех, дай Боже повече романтични души! Как да не му стане по-леко на човек след такъв отзив! Много благодаря, трогната съм, Петинка!
Мила Челси-да, така е, не всяка раздяла, разбира се, но раздялата с любим човек винаги е такава, права сте.
Много благодаря за подкрепата и на двамата! Тя значи много за мен, наистина.
С много слънчеви усмивки.Веси
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-08-22T12:04:32+03:00

Поздрави,Веси,за силата на преживяното!
Но ти гледай напред!
И...след "малката смърт"ще се роди "нова любов"!
Усмивки!