Погледни ме... В тази стая няма други... никой, освен нас... Слушай ме... Замира времето... сега сме двама само ти... и аз... Докосвай ме... Дари ме с лудост, да бъдем с теб, пробуждащ се вулкан... Целувай ме! Вкуси онуй, което предвкусвал си у мен, мечтаеш да ти дам... Обгръщай ме! Сами сме... само двама... Прелей се в мен... и забрави за свян... Жадувай ме! Тъй както друга няма от мен опиташ ли... не вярваш, но аз знам... Усети ли?... Тъй тясно стана и сливат се телата ни, трептят... Почувства ли?... горим със тебе двама... от обич сетивата ни пламтят... Не виждаш ли... как в миг обгърна ни разтърсваща и розова мъгла... Не чувстваш ли?... телата ни прегърнати отпуснати във сладостна нега...
Само тук, във тази стая няма кой да разбере, няма кой да ни осъди, няма кой и да ни спре... Само тук, сега, сме двама, само тук, сега, едно... само днес, а утре няма... Утре... ще се питаме: "Защо..."
По мотиви от "In una stanza quasi rosa" - Laura Pausini
"Само тук, сега, сме двама,
само тук, сега, едно...
само днес, а утре няма...
Утре... ще се питаме: "Защо...""
Усетих всяка дума от стиха ти!
А финала е разтърсващ!
Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.