Ти пак си толкова далечна...
Не искаш с думи да те стигна.
А аз се мъча ли, се мъча,
но смелостта ми изпари се.
Не може толкова да искаш, мила,
ний хората сме просто хора,
а ти понякога забравяш
за простия ни вечен облик.
О, аз разбирам те напълно!
Нали във мен живееш ти.
Да ти говоря, знам, че няма нужда...
Но думите подреждат се сами. ...