Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълбоко ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Стефан Цанев
Тази вечер ще си легна рано.
Но до късно няма да заспя.
Акордите на старото пиано
ще проплакват с писък от тъга.
Повиках те, но ти не се обърна.
Обадих ти се, но не ме позна.
До теб стоях, но ти не ме прегърна...
Попречи сянката на другата жена.
Назад се връщах. Дълго препрочитах
писмата от едно до сто едно.
Сама да бъда вечно предпочитах,
отколкото актьор, но без слова.
Тази вечер ще си легна рано.
Но до късно няма да заспя.
Споменът за мъжкото ти рамо
изплакано крещеше във нощта...
© Анета Всички права запазени
Може, може