Не иска да те виждам, защото ме боли.
Към теб ме тласка странна сила.
Не мога даже да се контролирам.
Щом те видя,
щом ми се усмихнеш и… не знам…
Аз чувствам,
че не мога да издържам…
Сълзите ми напират в очите
и сърцето тупа в гърдите.
Но ти не си за мен, момче…
Ти за мен дори не мислиш…
А аз за теб защо ли мисля?
О, не аз вече се побърквам,
тоз живот не е за мен…
Ти обичаш я и тя си те обича…
В живота ви не трябва да съм аз!
Ех, болката, ех, болката жестока,
защо ли винаги към теб вървя?
Не! По-добре е да не те поглеждам!
Да те избягвам!
Нима ще бъде по-добре?
Щастлив си ти и тя с тебе,
обичайте се ,аз не ще ви преча!
Бавно и мълчаливо сърцето ще умира,
но не аз няма да ви преча!
Животът ви събра и щастливи сте си двама!
Съдбата е жестока и мене не убива…
Аз страдам и боли, но ти бъди щастлив!!!
11.10.2004г. What_fun_f
© Надежда Петкова Всички права запазени
Нека всеки от вас бъде щастлив и да не съжалява от решенията, които е взел!
Искрен стих, поздрав!!!