Те пак ще пеят, верните приятели,
бунтовна песен на народ поробен...
Те пак ще дръзнат, трудовите хора
оковите световни да строшат.
Те ще възстанат, сиромасите,
макар и угнетявани,
осмивани,
със киното на Холивуд умишлено приспивани,
с витрини лъскави подвеждани,
с печалби, с фалш брутално развращавани,
с баналност ослепявани....
Душманите да тънат в страх и омерзение!
Защото има „утре”!
ще има утро алено -
ще гръмне бунт -
ще пее революция,
борбата за живот достоен
ще позлати света със свята кръв и с бъдеще!
© Велин Евстатиев Всички права запазени
Но в кръга на сериозните неща - много истински стих и дано не е пророчески , че по-добре да не се пролива кръв, пък била и за свята кауза...