Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
8.09.2006 г., 15:13 ч.

Театър 

  Поезия
672 0 6

Твоят прозорец пак свети
и сенки по него се виждат,

Сякаш играят в пиеси
илюзиите ми, дето прииждат...
 
В стъклото ти театъра твой
сърцето ми сякаш разчупва
и рисува войни след покой,
че някой някого погубва...
Като филм от лента не гледана,
образите виждам в мъгла.
 
Завесата още не е паднала,
а играчът скрито ми маха с ръка...
 
Може би искащ нещо да каже,
единствено и само на мене, сега?!
Но мълчи - време е вече да лягаме -

ечи последната реплика в нощта...

© Хриси Саръова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??