airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
29.09.2010 г., 13:36 ч.

Театър 

  Поезия
632 0 10


                                        ...



Зад тежката проскърцваща завеса,

трепереща от затаен пред нея дъх,

актьорът мълчаливо вчеса

душата си, облечена във друг.

И мислите му тихо шумоляха

със реплики от нечий драматург,

че след клакьорите ще свърши фарса,

размит в катарзисния смут.

Започва първо действие... насетне

актьор си Ти, а сцената - живот.

Декорът същия. Прожекторът надвесен.

А публиката чака теб.




© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??