Бледи илюзии за мрак в светлина,
златни сенки на катранени лица
и грохот от стъпки на душите със кръпки,
и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.
С падаща тежка червена завеса
и празния поглед на една поетеса
започва тази мътна пиеса.
Гласът ѝ смирено тишината разсича,
с думи-ками на смърт я обрича.
Музата своя закърмила с болка и кръв,
ала щастливите мисли съсякли пъпната връв.
Следва монолог - майката убила своето дете, ...