Мостове изгаряте пред всички,
разпиляно е
на показ ваш’то всичко
с декор от драма,
гримирана преди голямото
отдръпване
на светските завеси.
Не питаме защо.
Обсадите, войните
прегръдките, вините,
излъчвате ги, вашите
по нашите екрани.
Не зрители,
свидетели сме само
на публични мъчения,
на бъркащите
в собствените рани,
обезкървяващи от стойност
мисловното си тяло.
Един канибализъм
няма как да наречем
изкуство.