Волята си над волна птица надвеси
и нощта прегърна града зад черна завеса.
Театърът за днес отмина!
Ала чакам новото начало
с огън в зората изгоряло.
И сълза в сълзи по-горещи ме отвежда,
докато слънцето не разтопи тъмната одежда.
Разпилявам навред самота,
докато силно блести лунна светлина.
С песни на птица разбулвам деня.
Целувам пак нежно огъня,
по устните ми остава вкусът на пещта. ...