Умират птици, пеейки самотни в късни нощи.
Нагънати от болка стелят се телата им,
защото те обичаха до смърт.
Заглъхнали удари, спряло сърце,
кръвта удави сълзите ми снощи.
Не знаеш кога е разцъфнала роза,
с нокти посях я в твърдата пръст.
Така красиво прозвучаха нежните акорди,
но те нямаше да чуеш колко бързо спряха.
И отиваше си летният дъжд,
отнесъл със себе си цветните локви.
Теб те нямаше, но аз им казах, ...