Безизразно студена, кристална чаша обществото е,
пълна с течност - човеци или...А знаят ли, че всеки трябва да умре
на дъното? Калта - черна, гъста, лепкава утайка живее
на повърхността. Боклуците изплуват, а твоят труп не пее.
Средата - тук, бистра като планински ручей е водата чиста,
виновна сякаш е затуй, че е такава - присмиват и се дяволите триста.
Тя - сбор от хората с талант и ум безбрежен, надарени
удържа гнусните нечистотии, да не потънат световните кретени.
Затова,
не питай ме, защо не искам да се чувствам завинаги млад повече.
Просто хвани падението ми преди да залазя по пода. Не ти, човече!