Претършувай, любов, паметта ми -
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна,
но те моля сега... Погледни!
Нямам зов, от тревоги посърнал.
Бяха хубави твоите дни!
Като пъзел от пъстра картина
всички късчета в мен подреди.
Там, където си пролетно синя
и оставяш в тревите следи.
Или лятно гореща от допир,
в който дланите свиват гнезда.
И е толкова, толкова топло,
сякаш огън разплита юзда...
Не прескачай безсъници, срещи.
Всяка страница в мен прочети.
Ще ти бъдат очите ми свещи,
ако с мене си в нощите ти.
Не задрасквай случайните грешки.
Може би тъкмо с тях побелях.
И прости ми, така... по човешки
даже най-непростимия грях.
А когато достигнеш корица -
паметта ми до теб приюти.
Имам още в перото искрица
да разпаля слова и мечти.
Претършувай ме! Нека те има!
Не намерих за теб епилог...
Ти оставаш небесно съзрима,
като нежна усмивка на Бог!
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна,
но те моля сега... Погледни!
Нямам зов, от тревоги посърнал.
Бяха хубави твоите дни!
Като пъзел от пъстра картина
всички късчета в мен подреди.
Там, където си пролетно синя
и оставяш в тревите следи.
Или лятно гореща от допир,
в който дланите свиват гнезда.
И е толкова, толкова топло,
сякаш огън разплита юзда...
Не прескачай безсъници, срещи.
Всяка страница в мен прочети.
Ще ти бъдат очите ми свещи,
ако с мене си в нощите ти.
Не задрасквай случайните грешки.
Може би тъкмо с тях побелях.
И прости ми, така... по човешки
даже най-непростимия грях.
А когато достигнеш корица -
паметта ми до теб приюти.
Имам още в перото искрица
да разпаля слова и мечти.
Претършувай ме! Нека те има!
Не намерих за теб епилог...
Ти оставаш небесно съзрима,
като нежна усмивка на Бог!
Поезия!