8.04.2007 г., 23:57 ч.

ТЕЛЕФОН 

  Поезия
804 0 13
Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна
в себе си - преграда между нас...
Той все мълчи, сърдит ми е навярно,
че жаден поглед в него впил съм аз.
Стои и чака ме да го помоля,
сам да му разкрия твоят код...
По-силен е от мен и има воля,
а част е от съвместният живот... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??