„Целувам те!” в слушалката нежно изричам –
сякаш виждам очите ти, те се впиват във мене,
а гласът ти уморено и тъжно ме свлича
до вината ми тъмна. И пълзя на колене.
„Ти и Него навярно така го целуваш...”
стържат думите сухо и гърлото дращят.
„Той е друго... и, моля те, недей да ревнуваш...” -
шепна тихо и тихата мъка ме хваща.
„Той е навикът... дългите девет години...
но сърцето ми търси те и бие за тебе...”
„Доста време... и пътища доста сте минали
и били сте си верни, любими, потребни...” ...