Си, Си, Си,
Си, Си, Си
Си, Си, Си,
нова любов…
Си, Си, Си,
Си, Си, Си,
Си, Си, Си,
нужна любов!
Телефон не ни свързва,
телефон пак мълчи,
Малко тъжна е таз
моя обич, нали?
Все за теб аз говоря –
ти в Китай все мълчиш
и не мога да видя
твойте тесните очи.
Ти на мен не говориш,
с Путин срещи си твориш,
мойте длани са горещи -
бял прах крия в тях горчив…
Сетне в мене пак изгрява
от прашеца тихий смях,
но ръцете ми са празни –
няма кинти и за тях…
Ти ще дойдеш тук – аз зная,
нещо в мене днес боли –
тези укроразстояния
ще са руски, разбери…
Си, Си, Си,
Си, Си, Си
Си, Си, Си,
китайска любов…
Си, Си, Си,
Си, Си, Си,
Си, Си, Си,
нужна любов!
Аз не искам сам да смъркам,
гълтам твоята любов –
Байдън вече изтъпява,
търся си аз боса нов.
Търся си нов прах по-хубав,
търся власт и пари…
Пращай хора, пращай кинти,
пращай – и ме забрави…
Си, Си, Си,
© Георги Коновски Всички права запазени