Пак ли ти? Защо не се откажеш?

Защо не искаш да ме пуснеш?

Имал си любов за даване...

Подари я на която си поискаш!

Все така ли с теб ще си играем

на срещи, на раздели... На надлъгване?

Моля те, недей ме убеждава,

че "късно" било по-добре от "никога"!

Аз превърнах свойто "никога" във "винаги"

и подарих сърцето си на друг:

на този, бил до мене през годините,

в които ти отказа да си тук.

И когато вечер го целувам

за "Добре дошъл!" след дългия му ден,

във ласките ми няма капчица преструване.

Най-истинският мъж. И Бог го отреди за мен.