Струва ти се нелека задача
да разровиш треви избуяли,
изгорели от лятното слънце
и оплетени като халище
на Самодивска поляна.
Прецъфтели, стъблата
на жълти корени, още жилави,
не ти пускат ръката
да достигнеш до влажната пръст,
дето още са свежо зелени листата.
И учудваш се - колко малка,
а как се е свряла и спасила ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация