15.09.2019 г., 7:54 ч.

Теменужки 

  Поезия
1315 0 0

Имаш вкус на теменужки.

И ме пристрастяваш.

Опитвам се да те поема

На малки глътки

И се задавям.

 

Имаш вкус на детски спомен.

И ме разплакваш.

Като ароматните бонбони,

Които баба пазаше

За сватба или погребение.

 

Целувам те на малки глътки,

Като открадната теменужка

От пакета с бонбони,

Които баба пазеше

За някой друг път.

 

Опасен си като отровата за мишки,

Която баба криеше от мене.

Розовите й зърна бяха съблазнителни

Като неполученото захарно петле,

Като всичко забранено.

 

Привличаш ме като всичко цикламено,

Което никога не успявах да имам.

Като бонбон, любов или отрова.

Жадно те искам не защото си ти.

Искам те, защото си неосъществим.

 

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??