Терзание

Доскоро можех да помилвам

лицето ти със двете си ръце,

доскоро виждах във очите ти

искрицата, родила се от чувства.

Доскоро можех да разбирам

какво ти трябва, само гледайки те,

доскоро чувствах сигурност

и тя ми даваше криле.

Сега, когато те помилвам,

увисват моите ръце,

в момента, в който ги протегна,

отвръщаш своето лице.

В очите ти изчезна онзи блясък

и вместо него, виждам упрек,

прегърнат от съмнение

и... от какво не знам.

Опитвам се да разговарям,

а думите ми рекoшират във ирония

и всяко нещо казано от тебе,

не зная истина ли е или шега.

Като че ли си някъде далече,

на милиони километри.

Ако останеш там, където си,

ще ме убие тази болка!