12.03.2006 г., 0:56 ч.

Терзание 

  Поезия
792 0 0
Душата ми вълнува се сега,
вълнува се от всички мисли,
затворена във своята съдба,
в рамката от собствените пръсти.
Разбрах едно поезия - мъртвило
като стар изтъркан ръкопис
с избледняло и изсъхнало мастило...
Лепнат днес и моите пръсти,
лепнат, даже потни са сега
и мозъкът ми иска да говори
с някого за хиляди неща...
Ала щом отворя дума устата ми изсъхва изведнъж, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??