По морските ми стъпки не ходи
и в обувките ми никога не влизай.
Събирам вместо спомени – мечти,
и вместо с тебе разговарям с рибите.
Товаря слънцето с онази тишина,
която между нас застана ребром.
Вървя до залеза и след това
до раждането на надеждата.
Ушивам изгреви с въздишки от вини.
Ще те очаквам, прероден и светъл.
Ще нарисувам и смълчани красоти,
изпълнени единствено с морето. ...