Терзанията на Любовта:
Странник вечен,без дом и семейство,
осъден на нещастие,самота и страх,
скитащ из мрачната пустош на живота,
Бога,Любовта и мен си - проклинам аз.
Кой е виновен за тези мои страдания?
Нима ти - повелителката на сърцето ми го стори?
Пред очите ми притъмнява,задавят ме ридания,
Защо аз, нещастният ти роб повярвах?
Млади,влюбени бяхме като гълъби невинни,
боготворях те - короната на моите мечти.
Отде да знам, че в диаманта ценен ларва пъпли, ...