Тетива и струни
Самотен воин в нощ безлунна
препускаше на среща със Смъртта...
А китарата му тънкострунна,
от жал помръкваща, бездумна,
за нежните му пръсти закопня...
Потъна в спомените си войника...
За мелодичните й трели!
Чу романтиката как го вика...
Но Разумът просъска: "Стига!
Със струни бой не се печели"...
На сетната си бран преди пожара,
преди с кръвта в тревите росни
да обагри лятната омара,
той нежно пръстите прокара
по тетивата смъртоносни...
И всеки път, опъвайки лъка си,
акорд-стрела изпращаше без страх
направо във сърцето на Смъртта си!...
Тетива и струни!... Вплел ги със кръвта си...
Поетът-воин!... В него се познах...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Само дано вместо тетива не опъваш палатки на сухо, нали...
Доза смях. Поздрав!