И нека с теб докрай да се изстрадаме.
Кошмар пореден нощем да те буди.
Нали от болестите заздравявяме
и после сме по-мъдри. Чудо е,
но няма да залезеш никога.
У мен подобно фар ще светиш.
Те бурите ще ни пречистят
и после ще ни бъде лесно.
Защото в мрака на сърцето,
като във ад, от мен създаден,
си пазя спомен за момчето,
което все е с мен накрая. ...