И ето, края му се вижда.
Дори и от вълните вече не долавям шум.
Прочетох и поредната си книга.
Почивката превърна се в албум.
Вкуса на сол в устата се загуби.
И пясъка изчезна, някъде , не скърца.
Гласа на чайките са вече някакви заблуди.
И слънчезащитното ми вече свършва.
Но беше си добре почивката, не се оплаквам много.
Забравихме за малко монотонния живот.
От утре пак започва ежедневието строго
И работа с много, много пот.
© Hristo Hristov Всички права запазени