И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната,
потопила лъчи във морето,
а вълните със глас на сирени
ще огласят с любов тишината.
Ще те чакам, там на скалата,
във коралово нежна премала,
бяла чайка ще е душата ми.
И ще любиш небето и мене. ...