Не знам дали ме гледаш
или просто си там.
Ходиш бавно и ме следваш,
хайде, ела насам.
Не зная аз дали докосваш мене
или въздуха познат,
или времето, което дреме
на един голям парад.
Не желаеш ли и ти
да почувстваш в тебе вятъра,
да усетиш как тежи,
да усетиш него някога.
***
Нямам думи
и не зная аз как
тебе да опиша.
Опитвам се и пак,
и пак, но нищо
не успявам да напиша.
Пробвам да те
свържа със небе,
слънце, облаци,
трева, море.
Но не виждам аз
косата ти като трева,
лицето - слънце,
очите ти като вода.
И търся нещо по-добро:
накрая свързах те с факта,
че на живота ми театър
ти си ми антракта.
© Деница Всички права запазени