Ти
Ти опиваш ме, а аз съм жадна.
Все не мога да ти се наситя.
И за любовта ти все съм гладна.
С пълни шепи вземам и не питам.
Като светлина си ми потребен.
И на теб eдинствено разчитам.
ХвЪрли зад гърба света ми дребен,
като обедняла да не скитам.
Със усмивка ми изпи сълзите.
Че от думи бяха потъмнели
и затворени за истини очите,
в тоз живот какво ли невидели.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени