Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия,
че някой ден, на някой бряг,
незапомнена ще се отмия,
без даже да оставя знак.
И още помня как не вярвах,
че твоите усмивки са лъчи,
че този път не е пропадане.
Че този път ще бъдеш Ти. ...