Ти
 

Помниш ли, беше края на лятото - 
последни песни цъфтяха житата ми,
чучулиги отлитаха тъжни на някъде -
чертаеха есени краски косата ми?! 

Дадох прошка на летния вятър
издухъл прегръдки не осъществени,
залезът затъгувал за обич -
грях ли е?
По прашните пътища, търсиха мене! 

От всички не казани, не речени думи
и мигове останали дълго сами,
внезапно роди се, и ме залюби 
в есенни чувства - май беше ти?!

Промени се светът и дъждът беше кротък - 
в недрата на лятото още тупти
почва, да ражда от не изживяното
в кръгозора от обич... дошъл беше Ти!