Там, където детската си искреност оставих.
Там, където бях и уличница и светиня.
Този, който истински обичах и мамих.
Този, за който бях и кралица и просякиня.
Давеща се някога в безкрайното му море -
там, където спасението си винаги съзирах.
Този, който причупи свободните ми криле.
Там, където раждах се и пак умирах.
Този, който тръгва си отново
и този, за който все още ме боли.
Ти, който деспот роди в роба
и научи го да ликува и пълзи.