В стаята празна търся теб.
Виждам силуета ти...
Чувам стъпки тихи...
Отварям очи - няма те!
Играеш си с мен.
Мислите ми, ти принадлежат.
Сърцето тупти в забързан ритъм.
Спомен в мен трепти.
Нервите ми - няма ги.
Изгубих ги.
Пропиляно време,
безнадеждно, чакайки те...
Аз съм още там,
където ме остави.
Губейки се,
не разпознавам нищо в тъмнината,
чувам само тишината...
© Женя Германова Всички права запазени