Ти си мълчалив, от студените хора,

ала без теб сърцето тъне в умора.

Дори да си шепот, а не вик

в ума ми е запечатан само твоя лик.

Обгърнат си от светлина като Младенец,

но си промъкващ се в сърцето крадец.

И без позволение всичко мое открадна,

оставяйки душата ми за тебе гладна.

Като те няма не виждам и не чувам,

някак си празно съществувам.

Ти ми придаваш смисъл.

кой до смъртта на тебе ме е орисал?

Допирът ти ме пренася в Рая,

за мен си началото и края.

Ако това е обич, а ти присъда,

съм готова вовеки