Ти си светлината в тъмна стая,
лъч надежда в злокобна пустота,
и без тебе всякаш идва края,
и сега ще ти призная, не мога
да живея аз без твойта красота.
Вечер, когато страшно е
над мен надвиснала нощта,
а навън - мъртвешка пустота,
аз тайно мисля си за тебе,
чиста като смях и плач на бебе,
и става сякаш по-уютна вечерта,
мила моя, непокътната от пепелта. ...