18.11.2006 г., 13:07 ч.

Ти.. 

  Поезия
1159 0 6

Приятелю, подавам ти ръка.
А ти къде си? Виждаш ли ме още?
Да... знам, че трудно е така...
далече сме... и аз те чакам нощем.

Приятелю... почакай... стига... спри
да поговорим искам тази вечер.
До мене малко застани
и не поглеждай надалече.

Какво желая? Само малко топлина
и светлина в тази нощ беззвездна,
ако не заслужавам и това...
то, може ли до тебе да приседна?

А може ли, макар със срам и с тъга,
да си те спомням и да те обичам още?
Да... знам... че късно е сега,
но... тихо е в люляка среднощен.

© Боряна Енева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??