Заседнал си ми в гърлото. Накриво.
Затуй е по-добре да млъкна.
Да те предъвча още имам сила.
Но нямам сила да преглътна.
Като фалшиви тонове си в песен.
Като роман си. Недописан.
Издишването винаги е лесно,
но адски трудно ми е да те вдишам.
Като прашинка във окото. Даже прах!
На много работи ми заприлича!
От тебе онемях и ослепях.
Сега не виждам. Не говоря. Но обичам!