Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж,
звънче на слънчевата шапка,
докосване от перлен прах
и ласка на дъждовна капка.
Ти беше орехова ядка,
към себе си насочил жило.
Днес, в пожълтелите тетрадки,
тешиш разплакано мастило. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация