ТИ БЕШЕ ВСИЧКО И НИЩО
Ти вятър беше,
галещ нежно голата ми шия.
Но понякога ехтеше.
Минаваше през мен като стихия.
Ти беше слънчев лъч
с проблясъци любовни в очите ми.
Но понякога гореше в жлъч
и лееше с проклятие сълзите ми.
Ти беше топъл дъжд.
Поеше с обич и ласка любовта ми.
Но развилнял се изведнъж
в кални потоци удавяше страстта ми.
Ти беше добрина,
която разтваряше в цвят сърцето ми.
Но можеше да станеш и злина,
която да опустоши цветята в полето ми.
Ти беше Любовта,
която жадувах, с която в простора летях.
Но ти беше и смъртта,
която /Слава Богу/ с душата си не избрах.
09 12 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени