Ти ела!

Ти ела, любов, вън не стой на прага,
седни до мен, тук е празен стола
и в стаята студее самота. Чакам те!
От обич ти ела! Няма с теб да споря!

Тук – няма лукс и сребърни лъжици,
на масата ми един разпръснат пъзел,
който ти отдавна прекоси и разпиля.
Чакам – да подредим съдбовния му възел.

Не се скъпѝ, сложи му светло синьо,
сърце с обич да тупти и да раздава,
с магичните си стъпки премини
и път прокарай – щастлив за двама.

Не го поставяй в рамка на стената,
живот му дай в нюансите на вяра,
със съдбовен почерк нарисувай и Дъга!
Време от Вселената вземи. Ела!

Елеонора Крушева